Виното не е от вчера по българските земи. Археологията, фолклорът и литературата са ни оставили многобройни доказателства, че отглеждането на грозде и правенето на вино по нашите земи още от неолита са били съставна част от бита на траки, римляни, гърци, славяни и българи.

     Лозарството и винарството са определящи за развитието на българското земеделие и икономика. Те осигуряват значителен дял от вътрешния национален продукт, създават условия за стабилно развитие на селските и неплодородни райони, за запазване на екологичното равновесие и правилното съхраняване и използване на природните ресурси, запазват регионалното разнообразие и културните традиции, осигуряват значителен брой работни места и допринасят за развитието на положителния образ на България.

     Важността на лозарството и винарството за България се доказва от факта, че в едва прохождащата новоосвободена българска държава през 1879 г., още преди да бъде гласувана Търновската Конституция, се подписва Закон за виното. Важна роля за утвърждаването на България като световна винарска сила изиграва Законът за виното от 1978 г., когато тя се нарежда на четвърто място по производство на вино.

     През 1999 г. е приет нов Закон за виното и спиртните напитки. Той е модерен закон, който има за цел да създаде и въведе система от икономически, социални и юридически мерки за възстановяване и развитие на лозарството и винопроизводството и превръщането им във водещ земеделски отрасъл. Целта му е да стимулира производството на качествени и регионални вина чрез ефективно използване на природните ресурси и прилагане на нови технологии.